Манна от небето: значението на фразеологията, произходът на термина

Изразът „манна от небето“ се чува от мнозина. Често хората го използват, без дори да се замислят откъде е дошъл и какво означава.

Произходът и значението на фразеологията

Най-често срещаният смисъл на фразеологията е спестяване на помощ, много необходим подарък, неочакван късмет, по чудо получени дългоочаквани облаги. Този популярен израз често се използва в случаите, когато помощта при трудни обстоятелства идва от нищото и в момент, когато изобщо не се очакваше.

Вярващите често използват тези думи, за да обозначават духовна или божествена храна, Божията благодат.

В наши дни фразата често се използва в ироничен смисъл. Ако някой каже за човек, че трябва да „яде мана от небето“, това означава, че споменатият човек не знае какво, не може да се храни пълноценно, прекъсва се от случайни приходи и не може да уреди живота си. Ако кажат за някого, че „чака маната от небето“, това означава, че такъв човек не иска да полага усилия и се надява, че всички проблеми по някакъв начин ще се решат по чудо без негово участие.

Легендата за маната от небето

Библията подробно описва произхода на този израз. Историята на маната от небето е записана в книгата Изход; в Числата има и препратки към нея. В първата версия храната възникна като мраз и прилича на медени питки, във втората приличаше на градушка, с големина на кориандър, с вкус на питки с олио.

Когато израелският народ напусна Египет, дълго време ходеше в пустинята.Изтощени от глад и жега, хората започнаха да мърморят и негодуват на Мойсей, който ги изведе от страната, където, въпреки че работиха усилено, можеха да се хранят нормално и пълноценно.

По Божия заповед маната започна да пада от небето на земята под формата на зърнена култура, наподобяваща мразовито.

Това се случи само сутринта и когато слънчевите лъчи започнаха да затоплят земята, тя изчезна. Небесната храна се появяваше всеки ден, с изключение на събота, през цялото време на скитането на израилтяните в пустинята. В петък евреите трябваше да събират два пъти повече зърнени храни, за да приготвят храна веднага за два дни. През останалото време беше необходимо да се съберат точно толкова мана от земята, колкото е необходимо за един ден, и да се приготвя храна от нея, консумирайки всичко докрай. Остатъкът от зърнени храни или варена храна се разваля за една нощ. Някои хора бяха палави и събраха твърде много мана в резерв, но на сутринта видяха, че в гриса се навиват червеи и тя стана неизползваема. Други също не се подчиниха на инструкциите на Господ и въпреки това излязоха в търсене на зърнените култури в събота сутринта, но никъде не бяха намерени. Поради това Бог често наказваше хората.

Всемогъщият нарежда да събере хляб от небето в кана и да го съхранява в Ковчега на завета, за да напомни на бъдещите поколения за навременната помощ на Създателя. Маната, съхранявана в Ковчега, не се е влошила или изчезнала в продължение на много години.

Тази библейска история е пълна с тайни и мистерии. Учените все още не са в състояние да обяснят как би могло да се случи това и да излагат различни хипотези. Едно от най-често срещаните е за уникалните лишеи, от които малки топки с бял цвят се разляха, когато плодовете се напукат. Трудно е обаче да си представим колко от това растение е трябвало да расте в пустинята, за да се храни многомилионно израелско общество за четири десетилетия. Друга често срещана версия е за растителния сок.

Примери от писатели

В съчиненията на известни местни и чуждестранни писатели този израз е доста често срещан (Ф. Достоевски, О. дьо Балзак, Й. Д. Селингер). Използва се както в буквален, така и в ироничен смисъл. Това помага да се подчертаят негативните или положителните качества на героя, да се очертаят неговия характер, начин на живот.

Използвайте случаи в исляма

Ислямската традиция също има подобно вярване. Коранът споменава, че Аллах е изпратил мана и пъдпъдъци на народа на Израел. Но тук с тази дума те означават не бели зърнени култури, а всякакви продукти, които лесно могат да бъдат събрани по естествен начин. Божествената помощ обаче не се възползвала от хората, които продължавали да мърморят и негодуват, като същевременно са навредили на себе си.

Друг поглед към произхода на маната от небето

Обичайният ни грис или грис няма нищо общо с библейския продукт. Но все пак мнозина вярват, че тя е кръстена на маната, която слезе от небето. На арамейски подобна дума звучи като „Човек-ху“. Според легендата евреите постоянно задавали този въпрос на своя водач, виждайки неизвестно бяло вещество на земята. Има и арабският произход на този крилат израз. Смята се, че то идва от думата "mennu" - храна или храна.